автор: biser4e

Живея между него и света.
Гласът ми е последната му риза.
И затова се пазя от гнева.
Но той не знае. Само подозира.

Забравя да ми подаде ръка,
от облаците щом реша да сляза.
И аз забравям. Стига ми това
в живота през една сълза да вляза.

Живея разделена - на сърце
и плът, която нощем ме спасява,
със тежестта на всички грехове,
ревниво ме придържа към земята.

Земята, по която стъпва той
и покорява с дързостта си мрака.
Но знае, че зад другия завой
стоя и търпеливо го очаквам.

Живея с мисълта, че съвършен
ще се роди от тъжните ми думи,
денят, във който той ще е до мен.
И всички нощи липса ще изкупи.