автор: Albatros

Когато ти нанасяш своя крем
и покрай теб дъхти на теменуги,
за мен ли мислиш – или не съвсем? –
тъй както всички примерни съпруги.

С памучето отнемаш своя грим.
И в мене се надигат революции –
май с римичките мои ще летим
към кошчето за дребните боклуци.

А после ще си вземеш кротък душ.
Ще смъкнеш и красивата камея.
И аз – нали момче съм окумуш,
и тази гледка ще я преживея!

Красива пеперуда в брачен кеп –
ще облечеш красивата пижама.
А аз ще пия сам, защото теб
край мене все те няма. Все те няма.

Вечерен тоалет. А после – сън,
безпаметен, неистински, далечен,
във който ще съм някъде навън –
на вик от теб в сиротната си вечер.

Развявам си ваджишката брада
из чужди край, под чужда керемида.
Един щастлив безделник под дъжда –
ще те целуна – и ще си отида.