автор: osi4kata

(накратко)

Сложен възел е вързан,
няма отвързване.
Ти и аз сме смотани на джуФка.
И се дърпаме, пъшкаме,
доживот май сме свързани,
прикачени за стара обувка.
Еднокрак е Стопанина
и върви на подскоци,
не куцука, а скача..
Не му липсва кураж.
Ти ми пречиш, да знаеш..
Но такъв е Живота,
дето сме си измислили
ти, чепикът и аз.