автор: apostola

Добър е пътя,
по който не вървиш.
Не е геройство
от страх да се вдървиш.

Мечта далечна-
не стигната мечта.
Не се пресича
по нАдлъжна черта.

И чужда мъка
на сЪрце не тежи.
Голяма сума
в чужди джоб лежи.

Отлитащите птици
те пак се връщат тук.
Цветя дарени
не дават се на друг.

Любов умира
от лошото око.
Да се обесиш
ще можеш и с лико.

И кръст не вдигай
в пресъхнало море.
И да възкръсваш
накрая пак се мре.