автор: rosina

на смядовски диалект


За морету, сега шъ ви разкажа,
как прописах , на, ей- тъй.
Пунеже, на моя да мъ завиде, не му изнася,
пари има, ама предпочита да си ги изпий.

Решила съм с Гинка веднъж да отида,
хем мъжът ми да мъ види тогас,
кат с мен ни му съ излиза,
как шъ намеря там аз някой пегас.


То разпраят на селу,
чи гларусите били многу тавряз,
разхождали са голи, ей- тъй на-горе, на-долу
и чакали такива кат нас.

Ногу били убави и все загорели,
навсякъде, казват си имали тен.
То няма лошо, нека приказват, пусти ги взели,
ама аз съ моля, поне един да има за мен.

Гинка и тя, все мъ заръчва,
ти по- добре, вика сига си мъльчи,
чи ей- там, зад оная пропуката бъчва
мъжът ти ни гледа и наостря уши.

Шъ земи да на чуй и няма никъде да нъ пусни
и шъ останем, само с голи мечти.
може и по някой бой да ни друсни,
знайш го къв е кат съ разгорещи.

За туй за морету, ей- на, пиши си,
никой не можи за туй да тъ спре.
Т,о мечтай си, по гларусите въздишай
и съ успокой, щот на село няма кой да чите.