автор: daik

Едно око с клепачи от баири,
наведе поглед върху мократа земя.
Стопанинът започна да прибира
светът от светлината разпилян:

На цветовете премечтаното,
листо от вятъра изпуснато
и на пчелите отбръмчаното
с такава сладост лепнало по устните.

Почуквайки по черчеветата на дните
прозорците на своя свят зазида,
Човекът, който будеше петлите,
целуна лятото... и си отиде.