автор: rosina

Само миг постой при мене,
само миг, единствен миг,
да те почувствам с топлината на ръцете,
да запомня твоя лик.

Само миг, а после тръгвай надалече
и не се обръщай в своя бяг.
Знам, няма да се видим вече,
всеки има своя бряг.

Където, ще открием красотата,
обречени на тленността,
докато осъмнем в болката от самотата
и се слеем с прелестната тишина.