автор: feia

Един ден най-неочаквано ми предложиха работа като учителка в китно родопско селце. Рекох си: Божичко, колко романтично!
Разкошната природа ще ме вдъхнови за стихове, които ще пратя в подкатегория – пейзажна. С голямо вълнение очаквах първия си работен ден. Имало е защо. Той се оказа истинско бойно кръщение за мен. Премеждията ми почнаха още в микробуса. Покрай една гимназия шофьорът така се заплесна по ученичките, че забрави за пътя. Не смеех да дишам – надявах се на професионалните му рефлекси и на милостта на Всевишния. Пристигнахме благополучно и бодро прекрачих училищния праг. Но гардът ми бързо спадна, когато разбрах, че имам седем часа и на всичкото отгоре съм дежурна. Това беше бял кахър. Оказа се, че класовете са слети и през цялото време търчах ту при едните, ту при другите. Станах разногледа: „Фигаро тук, Фигаро там”… Но и това не бе всичко. Учителят на село има норматив – коктейл от различни предмети. Както се казва, той трябва да е всестранно развита и хармонична личност. С ужас видях, че имам и изобразително изкуство. О, не! Като ученичка единствената ми петица беше по рисуване. А веднъж даже ми писаха двойка на един натюрморт и за наказание цяла неделя рисувах ябълки и круши. Успокоих се, че темата на урока беше „Златна есен”. Описахме природата навън, даже им рецитирах стихчета. Но дойде време за рисуване. Едно синеоко момченце плахо ме помоли да му нарисувам листо. Прозвуча ми като: „Нарисувай ми овца!” Трескаво търсех изход от ситуацията и изведнъж ми просветна. Безгрижно му подхвърлих: „ Никак не е трудно! Опитай се да нарисуваш жълто сърчице.” По ирония на съдбата последния час имах Безопасност на движението. Дали да не поискам КАТ да постави табела с надпис ”ОПАСЕН УЧАСТЪК” пред въпросната гимназия? За щастие, една колежка ми предложи да се върнем на автостоп – било обичайна практика. Качи ни застаряващ грък. Завързахме приказка и му признах, че съм голяма фенка на Янис Париос, Димитрис Митропанос и Йоргос Даларас. Изведнъж нашият водач рязко отклони колата към един черен път и спря. С колежката замръзнахме - какво ли е намислил тоя?! А човекът просто потърси и ни пусна диск с хубава гръцка музика. Слушах и се усмихвах блажено – какъв хубав финал на първия ми работен ден!

Какво ли ме чака нататък? Ще видим…