"Но тъжно е, откакто си отиде.
И днес ти пиша, за да те помоля...
прости ни. Бяхме зли и те обидихме.
Ела си, Боже, в къщите. При хората."
alisa_wonderland
Вярвам ти, откакто се засели горе.
Ала се забави да се върнеш.
И покълват мисли като зла отрова,
че не можем вече да те зърнем.
Оттогава, Боже, пепел на езика ми,
псуваме по дявола и мразим.
И напусто непрекъснато те викаме,
щом съмнението в пазвите ни лази.
Може и да спрем, ако пристигнеш,
да ругаем, сякаш си създал хамали.
А пък ти ще ни намигнеш,
но ще ни повярваш ли? Едва ли...
Стой си, Боже, по-добре не слизай!
Бог - високо, цар - далеко,
под нозете ни земята - близо.
И да вярвам някак си е... леко.