автор: ATROPA

209.
И когато тръгна да натиска десния бутон за втори дубъл и погледна под ковчежето с жълтици, където е изписана печалбата, онемя от изненада.
Вместо 2 000 се мъдреше 0.

О-о-о, нееее...
Не може да бъде...
Значи са оправили пробива в системата...
Неее...
Трябваше да се досетят, че нещо не е наред, след като видяха процентите на които се бяха нагълтали и трите машини тази вечер. Тяхната машина беше на 67%, а вчера беше на 69, а другите две на 10 и 15%, при положение, че вчера бяха на 40 и 50. Просто беше невъзможно и на трите машини за един ден да са играли толкова много.
Неееее...
Николай още не можеше да повярва как така стана, че загуби?
И то пари получени срещу ипотека на апартамента си!
Ами ако му го вземат!
Майка му и баща му това нямаха да могат да го преживеят.
И защо се подмами?!
Неееееееееее...


210.
Както и да е...
Стореното сторено...
Важното беше оттук нататък какво може да се направи.
В машината им бяха останали 400 лева. Нямаше смисъл повече да играят. Извадиха ги и си тръгнаха.
Имаха пари за вечеря.
А и да изкарат, но вече по-скромно, останалите дни в Бургас.
Но не се знае! Утре ги очакваше пещерата със съкровището на Вълчан войвода.


211.
Настроението им нямаше нищо общо с това от вчера, когато влязоха в ресторанта и отново седнаха на терасата. Николай извади телефона си и пусна камбаните на AC/DC. Зловещия звън този път беше отражение на случилото се.
И на двамата не им се ядеше нищо, но трябваше да се подкрепят. Утре ги чакаше тежък ден.
А и целта беше друга. След като снощи Николай призова ОРФЕЙ- праотеца на неговите деди- траките и той прати пророчески сън на Стефка, кои въпроси щяха да й се паднат на изпитите, сега щеше да повтори същия ритуал.
Но не си поръчаха специалитета на заведението, а само по един омар с гарнитура и бутилка вино. И когато сервитьорът им ги поднесе Николай се залови за работа.
И така както вчера пред него, жреца-гадател, на масата-Олтар, бяха двата жертвени омара и инструментите за изпълнение на ритуала – нож, символизиращ преходността на живота и клещи, в които рано или късно всеки от нас попада.
Затвори и отвори очи и в промеждутъка от това време призова – ОРФЕЙ.
Отдели белите дробове на омарите в едно блюдо, което постави по средата на масата-Олтар, а месото за консумация в друго блюдо пред тях.
Прегърна Стефка и й каза да затвори очи и си представи всичко за съкровището в пещерата, а после да ги отвори и със силата на мисълта да го изпрати към блюдото с белите дробове на омарите. Същото щеше да направи и той.
Ако ОРФЕЙ се смили над тях, по време на съня им тази вечер щеше да им изпрати послание.
След като се нахраниха и изпиха виното, се прибраха в апартамента. Приготвиха набързо багажа си за утре.
Съблякоха се и легнаха на спалнята. Този път се завиха с две одеяла. И за разлика от снощи сега Стефка гушна Николай в скута си и заспаха в очакване на пророческия сън.


212.
И той им се яви. И двамата сънуваха едно и също нещо, сякаш гледаха заедно филм. Видяха по кой път трябва да минат край Созопол, а после по пътя към Приморско, когато пресекат река Ропатамо, къде да спрат с колата и по най-краткия път покрай Лъвската глава да се озоват на скалистия бряг. Научиха паролата, за да ги пусне Мечката през входа, а после галерията, през която трябваше да преминат, за да стигнат до една огромна зала, която само в този ден на годината, през няколко пукнатини, слънчевите лъчи я осветяваха. И в съня си не можеха да повярват на невероятната гледка. В залата отляво имаше река с водопад, отдясно минерален извор с фонтани, а по средата в дъното двукрила мраморна врата. Пред нея кръгла мраморна настилка с ритуално легло, също от бял мрамор. На него трябваше да извършат жертвоприношение, за да умилостивят пазителя на съкровището и на подземния град – ОРФЕЙ.


213.
Събудиха се с леко поруменели бузи. Часът беше четири. Двете раници с екипировката, необходима за проникването в пещерата, които Николай беше приготвил бяха в колата, така че не им беше нужен повече от половин час, за да се настанят в нея и да потеглят...