автор: severianin

Ще види всеки лъкатушещия черен
Коцит*, вълните си лениво плискащ...
Квинт ХОРАЦИЙ Флак, “Оди”

Пестеше майка ми.
Как ревностно пестеше,
как пет стотинки бяха приказно имане
и аз, изхарчил някой лев, се чувствах грешен,
а удоволствието беше скрита рана.
Когато тръгваше, разтвори суха шепа –
видях спестеното дланта й да изгаря;
а беше тъжно, беше страшно и нелепо
– там стискаше нищожен навлон* – за Лодкаря.

И се заклех да не пестя.
Да пръсна даже
на трудните си дни последната награда.
Тогава може би Харон ще ми откаже
безплатен превоз от брега на Стикс до ада.
И аз ще струпам край изсъхнал клон колиба,
от Флегетон* ще гребна шепа течен огън...
Сред мъртвите реки навярно няма риба,
но щом съм само дух – и без храна ще мога.

Там, горе, корените на треви ще скриват
плътта на миналото, тленното у мене,
но по-добрата част от мен, безплътно жива,
не е подвластна на покой и погребения.
И, жив сред сенките, до края на вселената
ще скитам между Ахеронт*, Коцит и Лета*,
ще пиша стихове за още неродените,
ще галя времето...
А вечността е на поетите!

___________________

* Стикс – “омразната” – в гръцката митология – река в подземното царство на мъртвите;
* Коцит – река в Аид, приток на Стикс;
* Навлон – дребна монета в древна Гърция, с която се плащало на подземния лодкар Харон за превоз на душите през Стикс;
* Флегетон – огнена река, вливаща се в Ахеронт;
* Ахеронт – кална тинеста река, опасваща подземното царство;
* Лета – реката на забравата в Аид. Душите, отпили от водите й, забравяли земния си живот.