автор: butterfly

В този миг мечтая да съм пеперуда -
грациозна, тъмна и красива;
да политна и да кацна върху чашката на твоето бюро,
когато вдишваш аромата на кафе и тихо се усмихваш.
Тогава ще ме зърнеш с периферното си зрение,
ще си придърпаш стола леко да не ме уплашиш,
нежно ще ме заоглеждаш с удивление,
така ще мога да открадна къс от ценното ти време.
А може би ще ме докоснеш с топлите си пръсти,
за да ме запомниш - нищо, че съм нереална.
После аз ще полетя обратно в друго бъдеще,
но душата ми ще те очаква; зная - някой ден ще бъдем цяло...