автор: Layla

Тази вечер ще заспя до теб,
нищо,
че си толкова далече,
тъмно е в душата
от лъжи ,
но повярвай –
огънят е вечен.
Бавно,
по настръхнали стени
влажна смърт
зениците ни дебне,
тази вечер, зная, ще заспиш,
и кошмарът грозен
ще изчезне.

Ще разпръсна каменния прах,
замъглил очите на дъгата,
тази вечер, няма да си сам,
тази вечер, аз ще съм луната.

Тази вечер ще заспя до теб,
нищо,
че те нямам …
като от години,
трябва да съм нечия сега,
после,
пак без мен
ще си отидеш.