автор: Krasi_Yankova-Zvezdokril

Ти носиш свято име.
В теб огън жив гори.
Послушай утеши ме,
че много ме боли.

Че древната държава,
що помнят векове,
Безславно отшумява
под чужди ветрове.

А аз те зная горда
и силна, като бог.
Изхвърлена зад борда
на тоз забравен док,

крилете ти пречупват
нелепи същества.
Предателите спрете.
Спасете таз земя.

Да можех да политна
с крилете на орел,
от нищото да викна
Духът ти древен, смел.

Светът ще потрепери,
ще падне нишком в страх.
Без своите химери
и своя плащ от мрак

пред теб ще бъде малък,
неугледен и сив.
Направо ще е жалък,
бездушен, псевдо-жив.

Затуй те заслепява
с усмивки и лъжи,
Излива своето слово
в олово Да тежи

та да не можеш нивга,
че вдигнеш ли очи
в очите им ще видиш
страшния позор,

че те са паразити,
дори не зверове,
че те са недостойни
да бъдат врагове.

1999г.