автор: ATROPA

58.
След като свърши молитвите си, обиколи с кадилницата стаята и отправи благодарствени слова към Господа, Николай съблече архиерейските одежди и прибра всичко в куфара.
Беше станало 6 часа. Утре беше втора смяна от 13 часа, но направи алармата на телефона си да го събуди в 9 часа, за да може да обиколи банките и която банка му отпусне най-бързо (за една седмица 20 хиляди евро), независимо от условията, да ипотекира апартамента си.


59.
“Време е за събуждане. Часът е девет и нула минути” – разбуди го телефонът. Очакваше го един напрегнат ден. Оправи се набързо с тоалета. Намери нотариалния си акт, но преди да излезе чу позвъняване от домашния телефон.
Беше майка му. Лекарствата им бяха на привършване и питаше кога ще си дойде, за да им ги купи и донесе. Баща му се чувстваше зле, но въпреки това не спираше да работи в градината и изобщо не я слушаше. Попита го дали не си е купил нещо ново в апартамента (тя много се радваше, че му бяха купили с татко му такова хубаво жилище) и няма ли да се жени, че вече са доста стари и няма да могат да му помагат. Сърцето му се сви, но не можеше да се откаже да заложи апартамента си. Та нали тези пари му бяха нужни да спечели още повече от машината с мидата, на която Стефка беше открила пробив в системата. Излъга я, че всичко е наред, бил намислил да остъкли северната тераса и да се жени в най-скоро време. А за лекарствата щеше да им ги донесе след два дни, когато почива. “И добре, че ще си е взел заплатата за да може да им ги купи” – помисли си той.


60.
Обиколи доста банки, но в никоя не можеше за толкова бързо време, чрез ипотека, да му отпуснат за една седмица тези пари. Беше напълно се отчаял, когато влезе в Райфайзен банк и седна срещу кредитния инспектор да пита за условията. Апартаментът му струваше грубо по данъчна оценка 70 000 евро, така че 20 000 евро не беше проблем да му одобрят за една седмица, след като при тях нямаше това условие за дохода му в момента. Само че, лихвата му за 10 години беше много голяма и имаше разни други клаузи в договора, които той не разбираше. За него беше важно, че след една седмица щеше да замине в Бургас със Стефка с пълен джоб и щяха да спят в най-хубавия хотел и ги очакваше машината с мидата. Изобщо не се двоуми. Обади се на началника си, че ще закъснее малко за работа. Извади необходимите документи и договорът за кандидатстване за кредит беше подписан и пуснат в действие. Оставаше да чака да бъде одобрен в петдневен срок.


61.
Работният му ден, както винаги, го завъртя като в центрофуга и смачкан, с изцедени докрай сили, го изплю в 10 часа вечерта. Имаше чувството в момента, когато влезе в магазина, където работеше, че оставя своето Аз отвън пред вратата, облича мантата на колективното съзнание и когато свърши, бърза да го съблече и остави в шкафчето, за да се върне отново към Аза си. И винаги го беше страх дали Той го чака.
Този път беше там.


62.
Бяха превели заплатите по кредитните карти и колегите му го поканиха пак, както преди месец, това да се отчете, но той им отказа. Беше говорил преди това със Стефка. Чувстваше се много добре при своите родители на село, но имаше много да учи и с нетърпение очакваше да се върне и заминат за Бургас. По време на почивката, която беше час, един приятел от съседния отдел му беше споделил, че си е открил по Интернет сметка в sportingbet и може да прехвърля пари от картата си в нея и да прави залози за срещи по футбол, волейбол, хокей и какво ли не спортове, дори и на живо, по време на самия мач да залага. И коефициентите били много добри. Засега успявал да си докара доходи на месец средно по една работна заплата, а понякога и много повече. И ако продължи така нямало смисъл да работи. Разпита го подробно как трябва да се регистрира и реши като се върне да го направи и със съвсем малко пари, просто ей-така за тръпката, да си опита късмета. Но първо щеше да влезе в сайта StihoveBG.com, за да провери колко гласували има и какви са коментарите за последното му стихотворение, което беше посветено на Стефка.


63.
Магазинът се намираше извън града и понякога му се налагаше да чака доста време за автобуса, но този път имаше късмет (а това беше добър знак за него) да го хване веднага и да бъде пред компютъра в 22 и 30. За последното му произведение, както и за другите през миналия месец бяха гласували много автори и читатели, а и имаше благоприятни коментари, които го насърчаваха да пише всеки ден. Днес също беше измислил едно за временната раздяла със Стефка. Извади си телефона, на който го беше “продиктувал”, за да не го забрави и го “преписа” и пусна за публикация в сайта StihoveBG.com. И докато чака да види “бял свят”, следвайки съветите на своя приятел се регистрира в sportingbet и прехвърли 50 лева от картата си на сметката си в сайта, за да може да играе и естествено да спечели много, много пари.
По важните мачове бяха минали, но имаше един късен мач от английското първенство, който прикова вниманието му. Играеше се още първото полувреме и резултата в 40-а минута беше един на нула за домакините, а те бяха Арсенал.
И срещу кого? Разбира се Манчестер юнайтед. Бербатов беше на резервната скамейка. Пусна си телевизора, за да види дали го предават по някоя програма на кабелната телевизия. Да. По “Диемата”. И провери какви са коефициентите за краен победител, за равен, за следващ гол и следващ корнер. Наля си една водка и впери поглед в екрана. Чакаше го едно неповторимо преживяване.


64.
Оставаха пет минути до края на първото полувреме. Арсенал водеше срещу Манчестер юнайтед с гол на Ван Перси. Коефициентът за следващ гол на Манчо беше 6. И ако заложеше 10 лева щеше да спечели 60, но играта им не вървеше. Домакините възползвайки се от психологическото си предимство, че водят в резултата упражняваха масиран натиск и постоянно бяха в половината на гостите. При един пробив отдясно на Артрета и центриране на топката в наказателното поле Ван Перси отправи страхотен шут към десния горен ъгъл, но вратарят на Мачестър Де Хеа спаси с последни усилия, като изби топката в корнер. За следващ гол на Арсенал коефициента беше малък 1,7 и не си струваше да се залага, но пък за гол с глава беше 5,00 и точно за това събитие Николай реши да направи първия си залог от 10 лева. (5х10=50. Нямаше да е лошо. Пари, които изкарваше за ден и половина робски труд.) Сонг се канеше да изпълни корнера. Пред вратата на Манчестър вреше и кипеше. Играчите и на двата отбора със всякакви средства (позволени и непозволени) се стремяха да заемат по-добра позиция, тъй както беше и в живота. Дори се стигна до стълкновение между Райън Гигс и Ван Перси, на които рефера отправи устно предупреждение. И накрая, когато Сонг чу свирката за подновяване на играта се засили и изсипа топката в наказателното поле. Докато топката летеше към мястото, където хиляди зрители по трибуните на стадиона и милиони зрители от телевизионния екран бяха приковали погледи, Николай си помисли, че в този момент Стефка може би вече спи и го сънува.


65.
Пред вратата не само вреше и кипеше, но беше настъпило такова разбъркване и борба без топка, че му напомняше мига преди да хвърли парченце хляб от терасата на глутница бездомни и освирепели от глад кучета. И докато топката летеше към предстоящата арена на футболната, гладиаторска битка и си представи Стефка как спи, в главата му нахлу спомен за една друга битка, битка със себе си. Беше в трети клас. Живееше и учеше на село. Тогава не беше както сега родителите да се притесняват за децата си, когато играят навън. Тодор Живков, когото някои смятат за глупав и прост, беше успял да изгради Идеалната държава на Платон, в която нямаше престъпност, бездомни хора и кучета и след училище на воля риташе топка, играеше на индианци и ловеше риба в реката и язовира. А по време на ваканциите го търсеха за обяд и да го приберат вечерта. Всички негови приятели се бяха научили да плуват, а него все още го беше страх от водата, по-точно от дълбокото. Изпадаше в неописуема паника, когато влизаше под кръста. Инстинктивно, като ужилен припваше към брега. Всички му се смееха, а той се разплакваше. Не можеше да спи. Майка му и татко му бяха решили дори да го водят на лекар. И той реши да се опита да победи тази своя вътрешна нерешителност сам, без свидетели, без публика, която ще го освирква или аплодира. В един неделен ден излъга, че отива на реката, която беше близо до село, за риба. А всъщност отиде на един далечен язовир, с надеждата, че там няма да има жив човек. И наистина беше така.