автор: sofia_air

Не си отива лятото съвсем.
Все нещо се отронва от плътта му -
изгубено от ятото перце
или цветец оставен до икона.
Не си отива лятото докрай.
Остава в нас рефрен от песента му.
Във бледо утро, дъх на билков чай
ни връща във дълбоките поляни.
Уплашена калинка, в някой миг
ще пропълзи в разгърдената зима.
Невярващо ще гледаме снега
и пъстрата й дрешка по килима.
Не си отива лятото от нас.
Един щурец задъхан го изрече.
Отблясъци по бялата стена
от огъня
изписват, че е вечно.