автор: van-ko

Една птичка още малка искаше да излети на свобода ( не знаеше да лети, но тя не го знаеше).
След по-малко от половин година вече знаеше да лети и избяга от майка си. Тя летеше над блокове и се чудеше какво има по целия свят.
Тя виждаше всичко, но забравяше какво е видяла и постоянно се чудеше. Направи си едно гнездо, но скоро и домъчня за майка и и искаше да се върне, но беше забравила пътя. Много време летеше, но не намираше майка си и ставаше все по-тъжна и не разговаряше с никого и се отучи да говори. Всички птици срещаше тя, но майка си не намери.
Тъй много време мина и пак не я намери. Когато стана есен птичката си помисли "сигурно ще намеря майка си, ако тръгна да летя към юг" . Тя тръгна към юг и пак не намери майка си.
Като стигна в юг тя най- накрая откри майка си, която плачеше зад един храсталак. Като видя птичето си майката го прегърна и живели много весели, доволни и щастливи.