И тази нощ
протягаш хладна длан,
прегръщаш ме
и нежно ме целуваш,
а вместо пламък –
устни от тъга...
Омръзна ми
със мене да флиртуваш.
Сега те моля,
тръгвай, самота!
Не, как така без теб
ще ми е скучно...
След теб ще махна
външната врата,
от утре може пък
да се заимам с куче.
Ще има кой
любовно да скимти
и всеки божи ден
ще му слугувам,
ще джафка бодро
и опашка ще върти,
край мен ще има
радостна муцуна.
Какво да си говорим с теб,
какво?
Не пиеш, не ядеш,
не си компания
за ням живот
или за глухи спорове...
На тръгване
кажи ми сбогом само.