автор: sonnic

На Хипо

Тази година циганското лято просто не дойде. Надеждите на мнозина се превърнаха в разочарование. Едно усещане за липса, непълнота се настани в и без това трудното ежедневие...Усещах отсъствието му не толкова в материален аспект (време за „бране” на дърва), колкото в духовен. Циганското лято беше за мен едно блажено, изпълнено с нега и приятни разсъждения време...
Зимата приближава, хладният й дъх се носи в ранните утрини, но после слънцето постепенно го измества и към обяд дебелите дрехи натежават. Притиснат от тяхната тежест и замаян от есенното слънце, човек забавя забързания си ход и някак неусетно се настройва на вълната на размишленията. Дребни подробности от околния свят стават повод за неочаквани асоциации, за вечните въпроси за смисъла на човешкия живот...
Не знам как е с другите, какво е за тях циганското лято , но на мен ми действа особено... изпадам в неадекватно полусънно състояние, виждам дребните нещица наоколо, а те ме водят към странни асоциации...сравнения...анализи, които в крайна сметка все стигат до безсмислието на живеенето, до абсурдността на това живеене...
Циганското лято – уталожено, така пъстро и същевременно спокойно!
Дръзкото настъпление на пролетта е отминало, жаркото лято – също... Настъпващата есен някак неусетно обагря със спокойни, утаени краски света около нас. Ярки, но същевременно ненатрапващи се, като жарава, която бавно дотлява в огнището. Светлинките на пламъка вече не играят по тавана, но все още е топло и уютно... Жарта дава усещане за сигурност, нищо че скоро ще се превърне в пепел...И тихи размисли за живота пристъпват в съзнанието... пепелта на живота съвсем скоро ще покрие всичко, но желанието да се отпуснеш в меката топлина на отминаващото те обзема напълно, кротичко потъваш в ефирната му прегръдка и ти се иска потъването да продължи дълго, дълго... Светът наоколо бавно и красиво угасва... мисълта за студената зима е някъде отвъд прага...тя ще почака, нейният ред предстои, но все още е рано...
Циганското лято...на човешкия живот.