Когато водим с децата си беседи,
разказваме и чуто от съседи
и, някак си случайно, услужливо
напомняме и за овчарчето лъжливо,
а приказката е напълно приемлива
за раждащата се поезия горделива,
когато някой неумело се шегува,
така че винаги с другите хитрува...
Всеки път, когато ставало му скучно,
викало овчарчето съседите си неотлъчно,
че уж е вече в беда
и сочело дори от вълк следа.
Но ето, че от близък пущинак
припълзява Вълчо страшен - единак
с цел една - да изяде овцете,
а на овчарчето пък голи са ръцете.
И започва то да вика,
но съседите откриват старата прилика,
а историята наистина е тъжна,
но поуката остава нужна.