автор: Kanegan

Слънцето клони към залез.Огнено- златния диск с ослепителна белота на душа изпраща последните си лъчи.Сякаш дава сетен дъх към хората, земята, Вселената.Пурпурното кълбо се скрива зад синкавия хоризонт слял в черта Божественото небе и грешната земя.Последна въздишка по отминаващият ден и слънцето се скрива в сиво- синя пелена отвъд.

Небето притъмнява в сиво, нежно синьо, виолетово и накрая в тъмен морски нюанс.Заискрява вечерницата като диамант, а белия диск на луната засветлява като огледало.Рой звезди се изсипват върху вечерното августовско небе;искрят като пръснати зелени изумруди от ръката на Бога;светят като невинни детски очи.Щурците свирят цигулковите си сонати неуморно в синхрон като в природен оркестър.В тази нощ сме сами под звездите с моя малък син.
Чуват се далечните песнопения на жабите от реката, къркоренията им ту силни, ту слаби, режат слуха със стакат ритъм.Дърветата с тъмни силуети, разперили листа и клони, хвърлят черни сенки върху обляната от лунна светлина поляна.Короните им претръпват от вечерния хлад, скрит между клоните и листата се промъква блясъка на седефената луна.Нощта е тиха, шепти тайните си на зелените треви, усещането е на неземна хармония от звукове, цветове на мрака и лунната виделина.
Върху звездното небе чертае бяла ангелска сянка Млечния път.Пръснал се като разлято мляко, ефирен като бял воал, някаква мистична, фантазна феерия.От тъмното небе пада метеорит- с огнена опашка и потъва в мрака.Синът ми ме пита:
-Мамо, в такава нощ сбъдват ли се желания?- очаква да се случат чудеса.
-Да сине, намисляш си желание, но не трябва да го споделяш.Никой да не го знае, само и единствено ти.
Умислени притихнахме и смирено се радвах на мига вълшебен, пратен ни от Вселената.Малкото ангелче се успокои, но вълненията на душата му го накараха да отправи взор към звездите.След малко заспа щастливо.Отново зашептя вятъра, само хлад се носеше в нощния въздух.