автор: osi4kata

Мило Дневниче,

Понеделник е, деветнадесети септември и моят син Алеко става на пет години, а от следващия понеделник тръгва на училище. Баба Евелин си заминава в сряда. Днес ще се празнува цял ден – първо ще се състои детското парти, в детската градина. Децата ще бъдат гости на Алеко и родителите няма да плащат такса. За довечера съм подготвила женския клуб и съм поканила всички познати, включително и Симона с момичетата – Мая и Катето, сестричките на Алек. Снощи реших, че е време синът ми да разбере за тях. Призракът на Пильо има право – детето трябва да знае истината. По-добре да я научи сега и от мен. Не всичко наведнъж.. Лека-полека, на малки лъжички истина, за да може да ги преглътне по-лесно. Григор е в Хонг Конг и няма да има физическа възможност да присъства на празненството.

Закуската е сервирана на масата – мюсли с боровинки, нарязани ядки и ванилов крем плюс сок от манго с ябълки. Евелин ще се появи всеки момент – качи се до студиото да вземе подаръка за Алеко. Котю вече хрупа суха храна в неговата си паничка... Влизам в детската стая и събуждам с целувки рожденника.. Мммм, днес става на пет години, а още мирише на бебе. Алек обвива с ръчички врата ми и аз го вдигам на ръце.. Лелеле, колко си пораснал тази нощ! Тежиш! Станал си цял мъж-ученик! – гушкам го аз и му говоря. – Първо закуска, а после – цял ден празник! Мамо – гледа ме право в очите Алеко – Тате нали ще си дойде днес?.. Устоявам на погледа му без да мигна и отговарям – Съжалявам, миличък. Няма да успее да се върне. Има работа поне още една седмица в Хонг Конг. .. Мамо, мамо .. Кинг Конг в Хонг Конг ли е роден?.. Смея се до сълзи и отвръщам – Кинг Конг е роден на загадъчния острова на черепите, миличък, едно място в Тихия Океан. Някой ден, когато пораснеш още малко, ще тръгнем на пътешествие и ще го намерим този остров!.. Алеко ме целува по бузата и ме гушва силно. Над нас се спуска призракът на баща му – Пиле, ти си добра майка! Щеше да бъдеш и прекрасна съпруга, ако си бях седял на задника онази нощ! Ще ви обичам вечно, да знаеш! И винаги ще бдя над вас – дори и когато вече не ме виждаш! Ще се срещнем догодина, в Сант Петербург! Не забравяй тази вечер да целунеш и дъщерите ми от мен!... Плача и сълзите ми се стичат – топли и солени. Вече съм пуснала Алек на пода и гледам да не забележи, че съм се разкиснала.

Баба подари на Алеко холограмен лаптоп с всички възможни софтуерни програми на него. Такъв, какъвто и аз нямам. Евелин, защо си се охарчила толкова? – мъмря я аз тихо, а тя ми вика – Бълха ме ухапала! – и ми намига тарикатски. Алеко грабва лаптопа, целува Евелин и хуква към стаята си... Чакай, чакай – викам аз подире му...И ние с Григор сме приготвили нещо за теб! Малкият пристига обратно след минутка, оставил е лаптопа в стаята си. Връчвам му красиво опакования подарък, той разкъсва нетърпеливо шарената опаковачна хартия и накрая стига до малкия клетъчен телефон, който може да работи и като обикновен, и като холограмен. Това ти е служебния телефон, Алек! – шегувам се аз. Нали от следващия понеделник си ученик на пълен работен ден?! Холограмите ще ги включваш само, когато е удобно... Алеко набира телефона на Григор, но се включва гласова поща и се появява образът на съпруга ми, който с делова физиономия съобщава, че в момента не може да приеме този разговор и моли да му бъде оставено съобщение. Тате, когато си свободен, веднага да ми се обадиш! – нарежда Алек и после казва на мен и на баба – Сигурно спи по това време, там нали е нощ...

Оставяме рожденника в детската градина, пожелаваме му весело изкарване на празненството и се прибираме обратно у дома, защото Евелин трябва да си стяга багажа. Утре в осем заранта е полетът ѝ. Докато редим куфарите, аз споделям с нея намерението си да запозная Алек със сестрите му тази вечер. Баба клати замислено глава и ми отговаря, че според нея днес не е най-подходящия ден за това. Ама аз няма да му кажа всичко! Просто ще започна отнякъде... – отговарям аз колебливо...
Телефонът звъни. Евелин е по-близо до него и приема разговора. Забелязвам как цветът на лицето ѝ се променя и тя се отпуска на стола, после ми подава телефона и казва – Рени, от детската градина е.. Случило се е нещо с Алек. Грабвам случалката и като в кошмарен сън до мен долита гласът на една от учителките – Госпожо Арабаджиева, съжалявам много, но трябва незабавно да дойдете. Алек изчезна!.. Как така изчезна, бе!? – крещя аз обезумяла.- Как може да изчезне дете от детската градина? От моята детска градина! Затварям телефона, спускам се по стълбите и скачам в колата..

Когато пристигам в детската градина, цялата градска полиция е вече там. Сноват полицаи навсякъде. Един капитан ми се представя и ми съобщава, че от сина ми няма и следа. Оглеждам се безпомощно наоколо. Над входа на сградата висят шарени балони и на всеки един от тях пише - Честит Рожден Ден, Алек!.. Светът се завърта и се сгромолясва отгоре ми.

Когато идвам на себе си, над мен се е надвесила Евелин и ме пръска с вода. Лежа на канапето в хола. Баща ми и Мила също са тук. Казват, че са се свързали с Григор и той може би вече пътувал насам. Всички говорят тихо и някак бавно, което ме изнервя ужасно! Трябва да се действа бързо! Какво са се разлигавили като бабички?! Защо шепнат, като че детето ми е вече мъртво! Телефонът отново звъни. Скачам като ожилена и го грабвам преди някой да ме е изпреварил. Гласът е равен и неемоционален – Госпожа Арабаджиева? – казва мъжът насреща. Да, аз съм – отвръщам със свито гърло. Синът ви е при нас. Откупът е 100 милиона , преведени по банкова сметка, която ние ще ви изпратим. Даваме ви три дни, за да се оправите с парите. Не намесвайте полицията! Ще се чуем скоро.

Скъпи ми Гарончо, аз нямам 100 милиона, мисля че дори аз и Григор заедно нямаме толова. Григор! Тъпото копеле, което ме заряза точно на рождения ден на Алек, за да си купува оборудване за тъпата клиника! Най-вероятно това е предтекст да си направи малка екскурзийка с „мис Живанши“ до Хонг Конг. Обувам си обувки, намятам си едно яке и казвам на баща си и Евелин – Аз отивам до банката. Стойте на телефона и – никаква полиция. После излизам.