автор: joy_angels

Колелото на смъртта е хибрид:
ГМО от метал, по което,
ако аз тичам нагоре,
уви,
ти се спускаш надолу напето
и после обратно така –
ти си аз,
аз съм ти
и до края
все въртим, ту с ръце, ту с крака –
колелото към ада и рая;
ти си вън,
аз съм вътре и пак
не достигаме устни и длани,
вътре в нас вее куполен мрак
а телата с неон са огрени…
Равновесната точка – везна,
в крайна сметка внезапно ни спира:
не е място да драснеш черта –
за живот не е,
ни за умиране.
Крехки,
крехки,
макар че на вид
се усмихваме там, над манежа:
колело на смъртта – зъл хибрид,
който радва деца и невежи…
От аплаузите глухи сме май,
ала знаем ужасния плен:
не е страст –
да живеем докрай,
нито болка докрай –
да умрем.