автор: Jenia

Косата ти е още перушина,
нали си моето любимо птиче.
На този свят си само от година,
а от безброй светлинни те обичам…

Аз днес съм твой неопитен учител,
но не по ходене, а по летене.
усещаш ли крилата си? Опитай!
но ти не смееш, ще ти трябва време!

Страхуваш се от необятно синьо,
в юмруче стискаш края на полата ми.
Добре, ще пробваш утре! Прегърни ме!
Бъди задълго в моите обятия!

А моят страх е друг – аз страдам много,
че в някоя далечна близка вечер,
ще ме погалиш със крило за сбогом
и от дома ще отлетиш далече…