автор: strega

Л
о
к ва

(специално за SelveR!)

началото е... синьо
като стих
след който всеки шепот е излишен
след който всяка мисъл ражда вик
като поле без посеви
като море
без видимост
…
къде да спра
ронлив е този свят
денят
крещи
пенливите
въпроси
последната прохладна тишина
е тихата приумица на розите…

началото е светло...
като стих...
под който ще открием само пясък
мухите закъсняват
две следи
бисквитено проскърцват
аз съм
аз
съм

изгубвам се.....
начало
край.....
мухи
оскубани души

мечти

без срокове.....

като треска
студът
ще се смали
и ще се пръсне
и ще ме намокри
.....
когато лятото ме приюти
ще бъде късно
да изгребвам локвите