автор: Jenia

Продължение на стихчето "Горската поща"

До една ароматна къпина
Е отворил врати магазинът.
В него леля Мецана продава
И навсякъде носи се слава,

Че е честна и точно пресмята.
Уважават я всички в гората.
Да работи по тъмно отива
всеки ден, а в неделя почива.

Влиза Зайо и морковче хрупа.
-Идвам моркови още да купя.
Този път ще ми трябват за торта,
Затова много важен е сортът.

А от храстите кой се задава?
Кума Лиса насам приближава.
През вратата подава муцунка:
- Лельо Мецо, днес има ли шунка?

Пък Глиган Градинарят и прати
десет щайги със свежи салати
също гъбки за вкусна чорбичка.
А картофките... схрускал самичък!

- Нищо, нищо! Усмихва се Меца:
- Аз така пък излапах медеца.
На един път, та цялото буре!
Всеки има си малки кусури!