изтрих непоетичните си преходи
начупих самотата си на рани
не знам защо се връщам в този свят
в живота има твърде много синьо
и твърде много страх
и твърде много…
студът на закачалката мълчи
преглъща всички свои половини
каква цена да сложа на смъртта
къде започва зимата…
кога ще свърши…
измислям те
садя цветя в небето
сънувам те…..
все южно те сънувам
дъждът забива корени
дъждът мълчи
зелена съм
зелена съм
зелена…
преди роса пейзажите се укротяват
посоките безсънно спират в мрака
а пътят към нощта е пуст
и кратък
след толкова фалшива тишина…
животът е с решетки..
а е лято…