мислех си: късно е
а всъщност е рано
толкова рано
не си и сънувал
дори
мислех си: мръква се
но денят е измама
истина няма
тук да доплува
уви
и мислех си: грешно е
мислех мамя те
надълбоко в света
днес взорът ми е изместен
а няма ме
където някога бил е греха
аз не знаех
къде ме отвеждаш
но повярвах на грешна следа
мислех че грешна бе
не познавах
извор
син
и надежда
и гласа ти познавах едва
някога
в сън се пoсрещнахме
и оставам
сега