автор: galina

Когато другата във мен
по чувствата ми тихо драска
и във душата слънчев лъч
проблясва с влюбеност и ласка,
събличам бронята сама
и слагам бялата си риза,
ранима, тиха и добра
на съд пред тебе аз излизам.
Не искам всичко...
Помълчи,
не ме оставяй да си ида
надежда-обич протегни
към мен...
Не искам да съм зима!