автор: apostola

Нагоре,нагоре в простора ни чист
луната рисува във жълтата нощ
полегнали сенки в небесния лист.
Земята потъва във лунен разкош.

Притихнали птици заспиват на клон.
В съня си пренасят узрели зрънца.
Прибрали крилете,те правят поклон-
в съня непробуден-на бели слънца.

И прилепи нощни кръстосват дори
наляво-надясно във лунната нощ.
Прибират се морни във ранни зори
и без да проклинат живота си лош.

А в моята къща-под тази луна,
самотна заспива и мойта снага.
И вместо любящата тиха жена
поляга до мене...нелепа тъга.