автор: ATOM

Ще изглежда случайно
ако в тази безкрайност
пресекат ни се странните орбити.
Но дори необята
притежава създател,
който дърпа невидими корди.
И на някое крайче
на конеца му май, че
е заплетена нашата среща.
И звезди, и планети
предугаждащо светят,
и самата вселена усеща,
че програмата вехта
изпълнява проекта
на една наближаваща тайна –
абсолютът взриви се,
безвъзвратно орисан –
аз и ти да сме винаги заедно.
И какво, че в момента
ей така, инцидентно,
сме по форма и вид разделени.
То е само защото
помежду ни живота
има още да ражда вселени.
Но когато привърши
със труда си добър, ще
ни приеме в посоката сигурна –
времена ще надраснем
и така ще е ясно,
че не сме се разделяли никога.