автор: Zvon

Тролейбусът познаваше моста Чавдар
като четирите си гуми.
Минаваше бързо по него
и хвърляше поглед надолу
да зърне минаващи влакове.
Тази сутрин
той спря по средата на моста.
Предната врата въздъхна.
По нея заслиза щофьорът,
прекрачи перилата на моста
и - полетя!
Малко след него същото стори
пенсионер с вестник в ръка.
После заскачаха и другите пътници:
продавачка от магазин за ненужности,
безработен чиновник,
акордеонист,
учителка по рисуване,
от запаса полковник,
маркшейдер от Перник,
полудяваш овчар от шоплука,
пияница,
хлебар,
позадрямал клошар.

В тролея остана само една бабичка,
с крачета по-непослушни от три внучета.
Успя само да слезе,
погледна нагоре и
замаха с ръчица на летящите хора.
Те завъртяха няколко кръга над моста,
а после стремглаво поеха
нагоре -
в най-неизвестна посока!


*Повод за написването бе шофьорът на софийския тролейбус 2, който спря на моста Чавдар и скочи от него през един мразовит януарски ден на 2012 г.