автор: VOLTER

Ако не беше 68- ма, сигурно нямаше да се състои 89- та!
*
Чета за полицейски изстъпления по време на футболен мач…
И настръхвам при мисълта за конна полиция срещу хора!
*
Каква е разликата между тоталитарно и демократично общество?
Ако насилието присъства и в двата случая!
Самото понятие „насилие” по принцип изключва възможността за демокрация
Трепериш по улицата, стадионите, у дома… навсякъде!
Някога ни казваха с кой крак да стъпим, колко и как да се усмихнем…
Днес ни казват какво да садим, кога и колко да ядем, как и защо да раждаме…
Страшната дума насилие, поражда опасната - страх!
Страхливия, уплашения човек е непълноценен, страха означава послушание!
Демокрацията е преди всичко свобода на духа!
Безусловното послушание, означава несвобода!
*
Зала Универсиада - заключителен концерт на ІХ Световен младежки фестивал!
Концерта за който денонощно се говори и който очакваме с огромно вълнение…
Този концерт приемаме като специална награда за нас, българските делегати!
През десетте дни, ние денонощно представлявахме България!
За миг не забравихме, че сме българи и се гордеем с това!
Фестивала беше едно изпитание – проверка на българщината…
*
Бригада „Летящи холандци” пристигаме пред залата в последния миг.
Залата се оказа затворена – не можем да влезем…
- Невъзможно, имаме пропуски… ето!...
- Искаме да влезнем, да заемем местата си…
Прииждат и други, също с пропуски…
Създаде се напрежение, в суматохата изпука стъкло…
Негодуванието расте:
- Щом няма места, значи сте пускали свои хора без пропуски…
- Ще стоим правим…само ни пуснете…
- Този концерт е нашият концерт…
Конски тропот ни застави да се обърнем кръгом!...
Откъде – накъде пък коне, аха… конна милиция!...
Не е за вярване, но сме обградени!...
Ездачите дърпат юзди, конете се изправят на задни крака!...
Настръхваме от железния тропот и страшните копита на пърхащи коне!
Онемяваме пред красивите и лъскави охранените атове!...
Няма къде да бягаме – зад нас са витрините!…
*
Чу се женски писък и това се превърна в сигнал за реакция…
Викаме, крещим, отстъпваме назад притиснати в стъклата…
Изтрещяват още две витрини, окървавени една част се оказват във фоайето…
Конете безмилостно напират - момче и момиче пищят под копитата им…
Всичко, което се случва, е извън всяка представа!
За какво ни тъпчат – нали това се вижда от целия свят…
Кой луд изпрати срещу нас конна милиция - нали това е международен форум!
Ние, които не спахме, не ядохме, за да представим демократична България!
- Кой Ви нареди да ни тъпчете?- сграбчих юздите на кон с ездач полковник! Името, или оттук няма да мръдна...
Офицера дърпа повод, за да тъпче, но аз стискам юздата и коня не реагира!
Колегите ни обграждат - останал сам, полковника се заоглежда уплашено…
Другите ездачи се бяха оттеглили…
Каза името си – Балтов и до днес го помня!...
Пристигна линейка - на момчето единия, на момичето и двата крака са строшени!
*
С рухнал ентусиазъм приключи историята на „Летящите холандци”!
На фона на преживяното награждаването с медали си е подигравка и лицемерие!
Тъпчат ни, за да ни награждават!
No Pasaran!
*