Туй, че ме напусна подло,
аз отдавна ти простих.
Зная, че това е модно,
даже стих ти посветих.
Вярно е, че малко липсваш
и създаваш дискомфорт.
Неудобството подтискам -
по природа съм си горд.
Тъй си правя сам салата
с ето тези две ръце.
Някак справям се с метлата,
но не ми е по сърце.
В банята проблеми имам
като търкам си гърба.
Във леглото всяка зима
зъзна, мисля - ще умра.
Няма кой да наругая
и да го изкарам крив.
Друг го прави, аз го зная -
нека ти е здрав и жив!
Но да ти простя не мога -
вечер пия си самин!
Мъча се до изнемога...
Остави го! Кучи син!...