автор: mystic_hollow

Съдържа втори откъс от все още неиздадения ми роман ХИПНОЗА.

04:25
Автомобилните фарове пробляснаха наоколо и осветиха улицата. Гумите на колата и засвистяха и когато преодоля завоя, силната светлина й помогна да избегне огромната дупка на асфалта. Патрулното БМВ спря, светлините угаснаха. Отнякъде се чу кучешки лай. Отварянето и затварянето на вратите подразни още повече кучетата и разгневено задраха гърлата си.
Инспектор Николов бе придружен от стажантите. Те бяха уведомени от дежурния полицай, че "не е споменато от съпругата на мъртвия за присъствието на нападател." Което означаваше, че не е изключено въпреки това в къщата да се спотайва убиецът. Тримата включиха радиостанциите си. Стажантите обхванаха къщата отстрани и имаха за задача да разгледат и отзад, а инспекторът остана при входната врата, като се озърташе наоколо с фенера си. Бъдещите колеги се срещнаха в задната част на къщата, където ги обедини едно нещо - единственият вграден на това място прозорец светеше. Жълтеникавите пердета бяха спуснати и пречеха на погледите им да проникнат вътре. Единият от тях включи радиостанцията и докато другият оглеждаше градинката с фенер, съобщи тихо на инспектора току-що видяното. - Ела при мен, а първи да стои там и да наблюдава. - Когато заповедта се изпълни, инспектор Николов доближи устни до радиостанцията. - Първи, чуваш ли ме? - Чувам те отлично, трети - отговори наблюдаващият. - Почукай леко на прозореца и когато усетиш или забележиш нещо нещо, веднага се обади. - Слушам. Боян Николов се отнасяше напълно сериозно към служебните си задължения и през осемнайсетгодишната си практика нямаше допусната грешка, провинение или наказание. Разчиташе на интелектуалния си капацитет, а също и на интуицията. Три минути по-късно тишината продължаваше да се изсипва върху къщата и полицейските служители. - Първи, чуваш ли ме? - Чувам те, трети. Къщата сякаш изглежда пуста отвътре. - Стой там! Ние ще се опитаме да проникнем в нея. Мозъкът на инспектора работеше на пълни обороти. Живият човек, обадил се на полицията, ако още бе жив, не е видял дали има неканен гост. И тъй като никой не е сигурен как е причинена смъртта, вероятността за убиец в къщата се равняваше на деветдесет процента. Тези проценти важаха и за човекът, видял мъртвеца. Можеше да се приеме, че той е убиецът, но в случая това почти бе изключено. Убиецът щеше да избяга или най-малкото щеше да се скрие, което обаче също отпадаше, защото полицията беше тук. Но ако в къщата имаше и друг жив човек и убиецът знаеше за него, не би си отишъл с недовършена работа. Но не щеш ли, на него не му е останало време да избяга, защото полицаите вече тропат на вратата. Следователно, в къщата има един убиец и два трупа. Входната врата не се поддаваше на напора. Беше заключена. Каква е вероятността убиецът да е влязъл в къщата с намерението да убие някого, но преди това да заключи входната врата? И ЗАЩО ще го прави? Инспекторът не попадаше за пръв път на такъв случай и можеше да се закълне, че след бягството на убиеца или на крадеца вратата ВИНАГИ е отключена, дори отворена. Вратата е ЗАКЛЮЧЕНА, значи има нещо ДРУГО. Стажантът погледна инспектора с мисълта да го попита дали въобще вътре има някакъв убиец. Но прецени, че въпросът е излишен. В очите на инспектора плуваше същото предположение. Боян Николов измъкна от джоба на панталона си някакво тънко парче желязо. Пъхна го в съвсем обикновената ключалка, завъртя го по обичайния начин и езичето се отскубна от касата. Той отвори бавно и тихо вратата и по същия начин двамата влязоха в светещия коридор на къщата. Погледът им автоматично се насочи в отсрещната светеща стая, чиято врата зееше отворена. Виждаше се само бюфетът. Те още не можеха да забележат падналото женско тяло. И не за друго, а защото отново погледнаха коридора. В дясно от тях друга врата също стоеше отворена. Привлече ги шумът от течащата вода. - Намираме се в коридора - съобщи инспекторът на трети. - Сега втори ще провери тоалетната, а аз бавно ще тръгна напред към единствената стая до чиито прозорец се намираш ти. Край! Те тръгнаха едновременно и постепенно започнаха да се отдалечават. Втори гледаше само в посоката, в която вървеше, а инспекторът - към него и в своята посока, сменяйки си полезрението през две-три секунди. Въображаемата линия по която вървеше втори и тази, идваща от тоалетната се пресичаха в една точка и тогава той видя свитото тяло на мъжа. Главата не се виждаше, но положението на тялото ясно подсказваше нейното местонахождение. След поредните две-три секунди Боян Николов видя същата картина, последваха другите, обаче безкрайни секунди, разкриващи му нов труп. Тялото на жена лежеше по корем с глава към инспектора. Жена. Жена се бе обадила в полицията. Дали е тя! Припаднала след обаждането по телефона? За стажанта не знаеше, но за себе си чувстваше, че външен човек, убиец не съществуваше. Убеди се, когато очите му опипаха повърхността на къщата, която разкриваше само две помещения с широко отворени врати и с по един труп в тях, внасящи малко разнообразие в мизерния къщен фон. Инспекторът не пропускаше да си създава подобни шегички, за да се отърсва от голямото напрежение. Втори се обърна към него, а той му направи знак да стои до тоалетната.
Боян Николов влезе в стаята при възрастната жена и се наведе над нея. Огледа я предпазливо преди да я докосне и след това внимателно я обърна по лице. Включи радиостанцията си. - Двайсти чува ли трети? Двадесети се намираше в дежурната стая на полицейския участък. - Чувам те, трети. - Обади се на Бърза помощ. Трябва ни линейка. - Главата му леко се обръна назад и добави: - И кола от моргата. Прати за насам двама от нашите да сложат лента около къщата. - Прието, трети. Той отиде до втори. - Почти съм сигурен, че тук не е влизал убиец. Втори не каза нищо. Само посочи бележката, мушната в яката на пишамата. Боян Николов я извади и я обърна, за да прочете написаното. - "Спрете да посещавате този хипнотизатор или аз ще окървавя невинни хора." Инспекторът обърна трупа и когато видя познатото лице, показа с глава, че разбира. - И двамата ли си мислим за едно и също? - попита го стажантът. - Не забелязваш ли друго? Вече имаме два смъртни инцидента, а до тях намираме бележки, писани явно от някой, който не харесва този хипнотизатор. Но има и още нещо. Усащаш ли го? Той гледаше бележката и трупа и ги сравняваше по свой си начин. Инспектор Николов много държеше на младите бъдещи колеги и непрекъснато изпитваше логиката им. С тези двама мъже работеше от една година и не пропускаше удобен случай да се похвали на по-висша инстнация за техните умения и страст, влагана с желание в следователската работа. Не подбираше кога да изпитва мисленето им - дали е нещо елементарно или сложно. Понякога и елементарните неща се оказваха не толкова прости. За десетина секунди стажантът откри разликата - нарочна или случайна - между труповете и бележката. - И двете убийства са безкръвни, въпреки че заплахата противоречи на това. - Или по-точно те противоречат на заплахата. Случайно ли е това? - Мисля, че ако има следващи убийства с бележки, те също ще бъдат бекръвни. Така е по-трудно да открием истинският извършител. Няма отпечатъци. Смъртта на декана, според патолозите, е в следствие на сърдечен удар. - Аз не съм напълно сигурен. Ти смяташ, че следващите убийства ще бъдат безкръвни, именно защото по телата на тези две жертви няма никакви отпечатъци. - Да. - Ами ако все пак следващият труп бъде целият в кръв? - Не мисля, че убиецът ще го направи. Заради следите, които би оставил. - Тук можем да спорим. - Боян Николов завъртя глава и сбръчка чело, сякаш да прогони нещо неприятно. - Чакай, ти спомена "убиец". Какъв ще е този гений без да оставя отпечатъци! Аз съм по-склонен да вярвам, че тук има някакъв убиец. Смъртта на тези хора не е причинена от каквото и да е насилие. - Но в същото време имаме факт, който ги свързва. Тук още не знаем как е настъпила смъртта, но деканът е умрял от сърдечен удар. - Според патолозите - припомни на стажанта. - Искаш да кажеш, че не са прави? - Не трябва да се изключва като възможност. - В тяхната практика са известни грешки, нарочни или случайни. Но тук излиза налице друга възможност. Аз съм убеден, но не напълно, че тук имаме убиец. Той може да е заплашил патолозите. Не знаем какъв е и колко е влиятелен. А за някакъв личен интерес на патолозите е абсурдно да говорим, поне според мен. - Ако той ги е заплашил със смърт, това да крият истината също е личен интерес. - Да, всъщност, да. Но имах предвид неща от друго естество. Преди няколко минути исках да кажа нещо, което оставихме настрана. И тук смъртта сигурно ще се окаже естествена. Сърдечният удар е причинен от страх, а този страх - предизвикан от убиец. Затова смятам, че тук ИМАМЕ убиец. - Добре, но ако портиерът е умрял от друг вид биологична смърт, непредизвикана от страх… Не може да се тълкува като изключение - имаме свързващ факт. - Съмнявам се да бъде друга. - Приемайки тези неща за истина, не е правилно да назоваваме този някой "убиец". - Защо? Той Е убиец. Причинява смърт не пряко, а косвено. Най-малко очакваше да каже следното. - Като под хипноза? - И да, и не. Не можем да сме сигурно напълно. От заплашителните бележки личи, че насилникът мрази хипнотизатора, това може да е примамка, но… - Може и да не е. Младият следовател кимна в знак на съгласие. - В малката ни страна има много такива лечители. Убиецът сигурно е един от тях и мрази конкуренцията, поне така можем да предположим. Още повече, че той е шарлатанин. - Ти чувал ли си за друг такъв, освен за този новия, да се подвизава в нашия град? - В едно близко село имаше един или двама, или…бяха в две околни села, не помня. Не е задължително да са от Благоевград. - Помисли малко, какъв ще е смисълът, логиката на хипнотизатора да помага на болни и да убива други? - Тук малко ме затрудняваш. Но може и да не е конкуренцията.
- Днес искам да ги откриете и да ги разпитате. - А новия? - Естествено. Аз ще се заема с бабата.


Повече подробности можете да откриете на сайта www.mystik.hit.bg