автор: tzvetcomarinov

- Извинете, гспожо Брукс, но започвам да се страхувам повече от вашата нерешителност, отколкото от твърдостта с която ме посрещнахте преди малко.
- Какво имате в предвид?
- Притеснява ме сложносттта в ребуса- Да отделя истината от това, което евентуално ще споделите с мен.
- Нямам въобще намерение да ви разказвам каквото и да било.
- Ето я причината за притеснението ми. Разберете правилно. Всеки наш празен разговор може да се отрази неблагоприятно и върху вашия съпруг. Не изключвам дори това, жилището ви да е сега под наблюдение и моите чести посещения тук да са нежелателни.
Сюзън не отвори уста, но изпита крещяща нужда да не разговарят поне минута - две. Трябваше да събере своите мисли, защото сега те се разпиляваха като живачни капки от счупен върху пода термометър.
Гостът прояви тактичност и търпение, но отново повтори въпроса:
- И така, госпожо Брукс. Какво искаха от вас тези мъже преди малко?
- Интервю.
- Моля! Изглежда започваме от началото нашия разговор. - Мъжът срещу нея е зареден с безкрайно търпение или поне това изразяваха спокойните ми, но и неумолими очи. - Сама разбирате, госпожо, че и двамата не повярвахме на отговора. Нали. Достатъчно е позвъняване по телефона и след няколко минути ще ни върнат справка, че автомобилът с който си отидоха вашите посетители, не принадлежи към никакво радио нито телевизионна компания. Един журналист или сътрудник на вестник няма кола с подобна регистрация. Съгласна ли сте?
- Да - потвърди жената, но го погледна с очи в които напираше гореща молба. - Разберете. Просто ме е страх.
- Напълно разбираме състоянието ви. И вашият страх е напълно понятен и го приемам. Няма да него универсално лекарство, затова ще ви предложим онова, което е по възможностите на нашата служба.
- И какво е ? - попита с някаква едва проходила надежда в гласа Сюзън Брукс.
- Просто ще смените жилището и града за известно време.
- Ходя на работа.
- Известно ни е това, госпожо Брукс и взехме го в предвид. Наши специалисти ще уредят нещата с вашите ръководители. Дори заедно ще обмислят и вземат най-удачното решение.
- Какво ще стане с моя съпруг?
Основателно. Справедливо и топлещо. Стига да беше чуто и от когото трябва.
- Няма да му се отрази негативно, а очакваме да бъде точно обратното. С посещенията при вас, те го изнудват допълнително.
Жената не издържа повече. Сви се рязко и отведнъж, сякаш беше получила най-яката плесница през лицето.
Агент Пол Ричмън спести голяма част от приказките, които можеше да изкаже. Не сподели, че е изучил всичкото известно около изчезването на професора. Дори пикантните шантажирания и мними отвличания на които беше подложена неговата съпруга.
- И така, съгластна ли сте, госпожо Брукс да ни разкажете подробности около това интервю?
Повече от очевидно бе за нея, че тоя който влезе в дома й, няма да се откаже толкова лесно от онова за което беше дошел.
- Добре - заяви кротко, изцяло смазаната и примирена жена.
За последните дни толкова пъти вече попадаше в безизсходица, че забрави какво е късмет и от кога той не бе я докосвал.
- Благодаря ви, госпожо. Моля само един момент и ще продължим.
Агентът извади от джоба си портативна радиостанция и разпореди на другия отсреща изглежда нещо много важно и спешно. Тя не проумя какво точно, защото нямаше време нито желание да мисли.
Мъжът от федералните извъртя недвусмислено лице към нея с ясния знак, нека продължим по-нататък върху онова за което вече се споразумяхме. Сюзън отговаряше на всичко почти машинално, защото не виждаше къде е границата след която да остави нещо за себе си.

Цветко Маринов