автор: salza

В Райската градина,
под дървото на Познанието,
цъфнал розов храст.
И там, от първата напъпила роза се родила птица.
Полетът й бил като проблясък на светлината,
цветовете й - неописуемо красиви,
а песента й - пленителна.
Но когато Ева откъснала ябълката
на Познанието на Доброто и Злото
и когато тя и Адам
били изгонени от Рая,
тогава от огнения меч на Херувима
паднала eдна искрица
в гнездото на птицата
и тя пламнала като факла.
Птицата била изпепелена в пламъците,
но от червеното яйце в гнездото й
се излюпила нова птица –
единствената на света птица Феникс.
Преданията разказват, че тя живее в Арабия
и че на всеки сто години
тя се запалва сама
и изгаря в гнездото си,
но всеки път един нов Феникс,
един, единствен на света,
се излюпва от червеното яйце.

Птицата Феникс прелита леко край нас,
бърза като светлината,
прекрасна в своите огнени цветове,
очарователна в своята песен.
Когато майката седи до люлката
на своята рожба,
Фениксът стои на възглавницата,
разперва криле и вие
светъл нимб над главата на младенеца.
Тя прелита през стаята
на бедняшкото щастие
и я изпълва със светлина,
а виолетките върху простия скрин
започват да ухаят двойно повече.

Но Фениксът не е само птицата на Арабия.
Тя прелита през светлините на Северното Сияние
и над равнините на Лапландия,
тя подскача сред жълтите цветя
на краткото гренландско лято.
По-ниско от медните планини на Фалун,
и въглищните мини на Англия
тя лети
като прашна нощна пеперуда
над книгата с псалми,
разтворена в ръцете на вярващ миньор.
Тя се носи върху лотусов лист
по свещените води на Ганг,
а очите на хиндуистката девойка
светват, когато я зърва.

Птицата Феникс, нима не я знаеш?
Райската птица,
свещеният лебед на песента.
На колата на Теспис бе кацнала тя
преобразена в грачещ гарван
и пляскаща с черни криле,
опръскани с вино;
над звънтящата арфа на Исландия
се плъзна леко
червеният й лебедов клюн;
на раменете на Шекспир тя кацна,
превърната в Одинов гарван
и му прошепна в ухото:
„Безсмъртие!”
Тя долетя и на менестрелския пир,
препърхала с криле
през рицарската зала на замъка Вартбург.

Птицата Феникс, нима не я знаеш?
Тя ти пя Марсилезата,
а ти целуна перото,
което падна от крилото й;
тя долетя обгърната в райско сияние,
а ти се отвърна за миг от нея,
за да погледнеш лястовицата,
с блестяща нишка в крилете.

Райска птицо,
ти се възраждаш от век на век,
родена от пламъка
и умираща в пламък.
Твоят портрет
в златна рамка
виси в залите на велможите,
но често ти летиш наоколо
самотна и блудна -
като легендата за
Феникса на Арабия.

В Райската градина,
когато ти се роди
от първата цъфнала роза,
под дървото на Познанието,
Бог те целуна и ти даде
твоето истинско име -
Поезия.




из "I Sverrig", H.C.Andersen (1851)

http://www.hcandersen-homepage.dk/e1-fugl-phoenix.htm

http://aesopfables.com/cgi/aesop1.cgi?hca&a76