автор: nikikomedvenska

Господи, омъжена с дете!...
Щеше да припадне, щом му казах.
Ала бе успял да ме вплете
в гънките на мъжката си пазва.

Търсеше перфектната жена
(тя дали изобщо е родена).
Не че съм го искала, но на -
налетя единствено на мене.

Няма да се лъжа, че преди
тегнеше животът като бреме.
Просто той за миг пренареди
хода на побърканото време.

И не зная вече накъде,
и не искам повече да крия,
че съм чужда, даже и с дете...
Че не съм перфектната Мария.

Знам, че до побъркване боли,
може би сега ще ме намрази,
ще ме запокити в дън гори...
Но не съжалявам, че му казах.

И ще го последвам - гол и бос,
болката до капка ще изпия.
Нищо че не става за Христос,
а пък аз дори не съм Мария...


Благодаря на Тома Кашъмов за идеята.