автор: regulus

Разплитам морето. Вълните в солена глазура
ме учат с оскъдните крайници как се лети.
Завъртат ме първо, а после обратно се втурват,
чертички чертаят по сбръчкани жълти пети.

Приплъзвам се долу, прелитам сумрачно в недрата -
стопено небе е това и под покрива син
щастлива полита и тя, и споделя играта -
роден по природа човек, аз обичам делфин!

Лазурът се стича по нас и над тъмните бездни
в мехурчета палави сплитаме кратки слова.
Прикриваме ласки, дълбоко телата ни чезнат
из топлия мрак. Невъзможно е пак след това

да чака брегът, в твърдостта си фиксирал предели,
създал правила и оформил човешкия свят,
да кърмя тревоги, в надежди големи и бели
да търся утеха. В съня ми накъсан да бдят

излишни закони, объркани странни представи
- не искам това! И човешкият дом ми е чужд.
Любима открих под водите, страхът ми се дави
и ражда се в радост през пръски от залезен дъжд.

Политаме двама в небе разлюляно и течно,
любов ни обгръща с воал тюркоазен и фин -
стихии се галят край нас и преплитат се вечно.
Роден по природа човек, аз обичам делфин.