автор: severianin

“...аз паля свещи на свети Бедняк...”
РЮТБЬОФ /1225 – 1285/

Навярно в гъстата мъгла край мен
съм сбъркал пътя, оня път към храма,
и днес, сред залеза на своя ден,
съм спрял под свода на една измама.
И е измамен синият сумрак
през който диря пътя към олтара;
море от свещи пред свети Бедняк
сред храмовата тишина догаря.

Една икона в тъмното личи –
без златен нимб, без приказно сияние;
старици в черно с хлътнали очи
раздават жито пред свето Страдание.
Навън е пусто. Есенният мрак
полето в мокра пелена загръща.
Висят икони на свети Бедняк
във всеки храм, във всяка втора къща.

И врастват в българската свята пръст
неправедни, неистински олтари;
и страда не Исус на своя кръст –
разпъната, кърви край мен България.