1.
Денят,
пробит от връхчето
на тънко недоволство,
кърви
в предзалезната меланхолия
на светлината.
2.
Денят през мен премина,
незабелязал ме,
защото крача с неговата крачка,
защото си подсвирквам песента му
и нося негова прическа
облечен в дреха в неговия цвят;
защото нося мириса на хляба му
и съм пропит
на въздуха му с ароматите.