автор: krasinka

Нищо по- различно в делника безличен.
Всичко е познато и присъщо.
Всеки жест е банално безразличен
и се повтаря едно и също.

Монотонно от всички страни
делника в нас се преплита.
Но, погледнато от страни-
времето бързо отлита.

Ежедневието ни грабва безпощадно.
Завърта ни във своя кръговрат.
И няма връщане обратно.
И няма връщане назад.

И като си помислим реално,
че живота ни така лети...
Може да звучи банално,
но в него сме и аз и ти.

Ако сами не превъзмогнем
делника да съживим...
Кой ли вместо нас ще ни помогне?
Пак в него сме и аз и ти.