Умелата усмивка на
Луцифер,
не се трогна от моята,
непроницаемост.
"Недостъпното за ума и погледа,
е достъпно за тялото,чародейке."
С тези думи Луцифер разкри
малката ми тайна за непроницаемостта,
и стана моя възрастен приятел.
Пием мавруд често-с неговия котарак и една маца с розови чорапи.
Луцифер
харесвал чародейки,
заради драматизма им.
Приличам му на неговата любима...когато свиря на пиано.
Котарака му се натъжава.
Неговата любима била жрица на звездите,представяла си звуците на мандолината.
Усмихвала се,като мен,но отпътувала съвсем скоро.
"Чародейке,пази се от драматизма си.
По-добре дори да си непроницаема."
Луцифер е моята малка тайна за спокойствие и хармония.Днес той отпътува
заедно с котарака си и неговота маца.
"защото любовта,чародейке-тя ни спасява с малките си тайни."