автор: vesan

Виниш ме, че отново
по рими се халосвам
и съдиш ме сурово,
че глупаво докосвам

болезнени проблеми,
че бил съм инфантилен
и задълбавам в теми
неистински, стерилни...

Виновен съм! Прости ми!
От срам изгарям, виж!
Но що да сторя, в рими
аз даже дишам! Триж

проклет да е мига,
във който първа строфа
написах! Досега
за мен съдба, любов

са те... без тях не мога...
Отрова, наркотик -
дори и в изнемога -
ги търся. Всеки миг

за тях аз пак живея!
Отново и отново
магията копнея
на писаното слово!