автор: daro

Тънка рамка стегнала
обли твърди лещи,
отпусна се и зейна
в отвор на раздвоени
съзерцания, идеи,
размишления и вещи.
Къде окото го отвейна –
пита шеметния двойник?
- сред ливадите и птиците,
- сред купите с лъжиците,
- сред лъжливи портокали
и скритите лимонки,
- сред зъбчатки и спирали,
по стените бели за възходи
отмерили провали,
- в тъга понесена безмълвно
от загуба на близки,
- сред повелителната самота,
родила спътници и мисли,
- в пулса на тревогата
живот,
разминал не една съдба,
- сред трапеза от велика будност
оставила ни дарове от зарева,
- в страха на бедния човек
пасивен, вял
за всяка битка на Духа
творяща Мир,
- сред нелепите следи от стъпки
сплъстили пътищата в расти,
- сред остри планини необозрими,
където в слюда слънцето блести...
В хижичката мъничка, за луди
копнеж за въздух приюти
изваяна от скреж Любов.

Къде офейка лещата –
фокусиращото стъкълце?
- в оптична ледена зеница
на чудно Рилско езерце!

…с невъобразима свила
винтчето отвинти
четирисет и шеста зима.