Любов по чехли.
Другият Мерсин,
2006
Маранята жужеше наоколо като рояк полудели пчели и лепнеше по ръцете и лицата ни, навсякъде, където бяхме непокрити. Хоризонта се размиваше в очите ми с трептенето на топлия въздух и пълнеше дробовете ми с прах. Вървяхме повече от час а все не стигахме. Уж бе светло, виждах слънцето, а в следващия миг непрогледен мрак спускаше черга над мен и изгубвах посоката. После се давех. На дъното на зеления кладенец бе студено и страшно. Не можех да дишам, от устата ми се изнизваха змии, една след друга, една след друга, безбройни и хлъзгави. Още малко само, още веднъж ако протегна ръка ще го достигна... и точно когато върха на пръста ми опираше в лъскавия капак нещо ме изтласкваше нагоре към светлината и оставах с празни ръце. Отново тръгвах сред пясъците да търся кладенеца. Намерех ли го скачах, а светлината ме изтласкваше обратно без ковчежето.
Събудих се обляна в пот. Тежкият въздух в хотелската стая не помръдваше, Ванесса хъркаше шумно, преметнала краче върху ръката на баща си а той, смотал завивките на кълбо силно ги прегръщаше насън, сякаш от тях зависеше живота му. Изхлузих се от леглото, обух пантофите с инициали PS и тръгнах към банята. Преди да се заключа под душа широко отворих входната врата и вдъхнах свежия въздух от разтворения в коридора прозорец. Минаха няколко дълги минути преди да си спомня къде сме. Водата шуртеше, топла и мека, обливаше тялото и умореното ми съзнание и падаше на тежки капки, отнасящи и последния спомен от съня.
- Закуската ви, амфенди.
- Благодаря. Може ли да отворите прозореца в стаята? Ние не успяваме...
- Разбира се. Но няма мрежа за насекоми, за предпочитане е да е затворен.
- Отворете го. Ще се справим с насекомите.
Бръкнах в чантичката си и измъкнах флаконче SinKov против комари и гел срещу ухапвания. Още щом отвори прозореца в стаята нахлу рояк ситни мушици и плъзна навсякъде. Сепнах се, напомняше съня ми. Върнах се в банята, откачих сешоара за коса, занесох го до прозореца, придърпах количката с кафето и включих сешоара на макс да бучи до мен и да гони мухите. Топлата струя издухваше и мислите ми, но липсата на хотелски комфорт не пречеше да се наслаждавам на прекрасната гледка отсреща. Морето плискаше по - синьо и от Средиземноморска картичка а огромните палми лениво поклащаха ветрила напред - назад и връщаха в мен онази крехка любов, едва родена преди нощ, към бреговете на Мерсин. Отпих от черната течност и добавих мляко. В Турция най - приятното време бе късната утрин. Подвикванията на еснафите и преминаващите с колички рибари бяха затихнали в ранните часове на деня, мълчаливо момче разнасяше на глава тава наполовина разпродадени гевреци, закрепена върху халка от хавлиена кърпа, по асфалтирания път бавно се придвижваше кола конски впряг а по кенара му кривеше прегърбена жена, понесла наръч съчки. Къде ли ги мъкнеше посред лято, когато горещината пропъжда всякакви мисли за зимна топлина, се запитах, но в ума ми изникна усещането за хлад, преследващо ме първите дни тук. Навярно не бях сама със студените призраци.
В ляво от красивата панорама белееха първите къщици на тукашния Улус - квартала на хората. Изронена мазилка, кривнали покриви, тук - таме оцветени в синьо стени, празни като театрална завеса, свидетелстващи бедност и недоимък. Отсъствието на рекламни пана, лъскави плакати и брошури в тази страна значеше немотия. По - късно, когато влачехме крака из тесните улички в този район срещнахме дузина жизнерадостни души, облечени по европейска мода, нарамили сакове и торби с всевъзможни дрънкулки, старо сребро и наргилета - типичния образ на туриста, изгубен насред Ориента, наред с момичетата с неизвестен славянски произход, продаващи Библии на дървени маси и отседнали навярно в онези единствени измазани къщи с червени фенери отпред, където охранени мустакати чорбаджии и търговци на плът очакваха прихода за деня. Една синеока девойка бе особено миловидна а очите и излъчваха пустота, която съперничеше дори на хладния вятър, преминаващ нарядко от скука през огнения ад на това място и аз неуверено приближих да погледна какво продава.
- Рускиня ли си?
- Румънка...
- Защо си тук?
- Продавам дискове. Искаш ли?
Разбрах, че няма да ми отговори а и нямаше смисъл. Косата и се спускаше на вяли заплетени кичури около слабичко лице а уплашения поглед подсказваше, че търси клиенти а не събеседници. Погледнах кутията, която протегна към мен. Житие на Мерием, Ирански продукт с турски поднадписи. Без да мисля извадих банкнота и платих филма. За щастие носехме лаптоп и можех вечерта да го изгледам. Докато опитвах да я разпечатам и да видя диска в изправност ли е, мъжа ми свърна към съседната от редицата маси и се скри зад окачени на дълга връв разноцветни шалове. Ванесса го последва на бегом и аз останах сама с девойката.
- Филма е много хубав, заслужава си.
- Не обичам религиозни неща. Чета суфизъм напоследък.
- Това не е религиозно, ще видите, заслужава си. - до мен бе спряла млада висока жена с пъстър тюрбан и пардесю от раиран габардин, закопчано до горе. Зачудих се как диша в него, температурите в тези часове на деня надвишаваха 40. Явно забелязала посоката на мислите ми се усмихна и каза:
- Плътните материи предпазват от горещината. Заблуда е, че с ефирни платове ни е по - хладно.
- Извинете ме... просто ми е непонятно. Само за да се пазите от жегата ли го носите?
- Пред избора дали да е копринено или това? Да. Не харесвам басма.
Тя се усмихна и разкри ред съвършени бели зъби. Очите и бяха фино гримирани с черен кохл, дълги ресници ги покриваха изцяло усмихнеше ли се и откриваха нежно - виолетовата гама сенки, нанесени с усет. Забелязах, че на ръката си носи тежка костена гривна с лилави инкрустации и нозете и бяха обути в лилави маратонки с лилави панделки вместо връзки.
- Може да не е басма а тензух, например. Или ако е твърде ефирно - лен, хасе, знам ли... има толкова голям избор материи за лято.
- Твърде женствени са и приемат очертанията на тялото. В Корана се казва: "Не демонстрирай прелести".
- Е, ако това е подбуда, може и черен чаршаф с фередже.
- О, не. Никоя уважаваща себе си жена в исляма не би позволила на мъжете да я обезличат. Всичко си има граници.
Жената меко се усмихваше и ми харесваше все повече. Говореше интелигентно и имаше вид на човек, който отлично знае какво иска.
- За какво е филма?
- Преди всичко е ценна направата му. Не прилича на нито един религиозен филм от познатите ни по кината и телевизията. Героите са красиви и истински. Разказа е ценен.
- Довечера още ще го изгледам.
Останалата част от главата ще прочетете в книжното издание...