автор: ringo

(Една история за любов, ревност, изневяра, омраза и...каквото се сетите).
- продължение -

А сме двама чудна гледка:
аз - с ролетка във ръка,
по бикини Ветка трепка!...
Как се нагласих така?!...

Пък на нашата съседка
чехлите отвън били!
Ще пикая в епруветка!...
Не една, а сто бели!...

И се мотам по жилетка -
от уплаха станал син.
Тикам към килера Ветка -
двама да се приютим.

Тръпнем с моята съседка.
Във килера - като в рог!
На живота равносметка
правя. Виждам некролог...

Някой вика. Не е Летка!...
Братовчедът ми Марин!
Щях да разцелувам Ветка.
Във килера ще стоим!

А родАта вика: "Петко,
тука ли си бе, брат`чед?"
Мислено си правя сметка:
Ами чехлите отпред?

Във килера - табуретка.
От години е така.
Ще приседнем тук с Ветка,
мен не ме държат крака...

Аз и сластната брюнетка!
Във килер - един до друг!
Само да ме види Летка!...
Не, не трябва да съм тук!

Диша учестено Ветка,
всичко ми е като в сън!
Вътрешностите ми трепкат -
мъж съм все пак, а не пън!...

Знам я нашата съседка,
аз пък съм си "диване",
още съм и "редка плетка"
и какво ли още не!

С тази бивша мажоретка,
дето има мъж моряк,
как ли ще се справиш, Петко?
Не приличаш на глупак?!...

Май че мръдна нещо Ветка?
Ето пак...и още пак!...
Трябва да си правя сметка...
Ето - пак ми пусна крак!...

Аз почти не дишам. Летка
надалече е, нали?
Агресивната бездетка
може и да ме "свали"?!...

"А човек живее, Петко,
заради едната чест!
Направи си точна сметка!
Леле, колко си злочест!"

В този точно миг пък Ветка,
ми посегна със ръка!
Скръцна мойта табуретка...
Стой сега, задръж така!...

"И не се излагай, Петко!
Всичко да е под контрол.
Разни хватки знае Ветка,
номерата й са бол!..."

( следва ).