автор: ringo

"Чашата на живота щеше да сладни непоносимо,
ако в нея не капеха и малко горчиви сълзи."
Питагор.

* * *
Всяка сутрин се прибирам
със покупки от пазар.
И на входа сили сбирам -
все пак аз съм жива твар!

Как до нас да стигна, значи,
натоварен със торби?
Тътря се и ми се плаче -
асансьорът не върви.

Не, че повреден е нещо.
А, във ред е! И е нов!
Мима, на съседа Пешо,
в него пак върти любов.

И така - без дъх останал,
стигам осмия етаж.
За сърцето съм се хванал,
а пък ужким съм със стаж?..

Стигам, ама ми е лошо...
Гръм от горния балкон!
Хванал се съседът Гошо
да затопли своя дом.

Със огромната секира
цепи яките дърва.
Ни секунда няма мира.
Вече ме боли глава.

А във хола - задимено!
Тичам, к`во ли става там?
Онзи, дето е под мене,
скарата е пускал, знам!

И сланина пак е пекъл...
Задушлив и тежък дим...
Само дето няма пепел!
Леле, ще се издушим!...

Спускам се да проветрявам...
А пък другият съсед
е надул на макс Преслава...
Не е глух, а късоглед?...

През нощта е друга бира -
нещо като секс тормоз.
И тогава няма мира,
само че е друг въпрос.

Кротко си лежим с жената
и похърква леко тя.
А оттатък, зад стената,
пък се вихри любовта.

Сякаш пуснали сме порно -
без картина, но със звук.
Мен ми идва нанагорно,
чувствам се неловко тук.

А пък моята ме ръчка.
Тя не спи!? И то защо?
"Станчо, бе! Една поръчка!
Да ми купиш секс-бельо!"

Да, бе! С две ръце се кръстя!
Че нали ме водят мъж!
Нищо, че ме секва кръста
и се сривам отведнъж!

Плаче ми се като гледам...
Ех, живот непобедим!
Мила моя, ненагледна,
време е да си вървим!

Аз за психодиспансера
вече съм съвсем готов.
Там утеха ще намеря
и живот ще почна нов!