автор: ben

Очите ти са празни и безсмислено
е в тях да търся пламъче от огън.
И туй, което ме горя безмилостно
в онази нощ, било е пак илюзия,
която съм създала в своите блянове
и съм повярвала че може да е истина...
Проклятие било е! Наказание!
И болка на която съм обречена.
И всяка твоя дума и стенание
били са само стъпала към кладата,
които изкачих със удоволствие,
но в пепел се превърнах цялата...
О, ти не си виновен - не те съдя!
Че лъга ме и мами те разбирам.
Аз трябваше тогава да забравя,
когато всичко беше ми тъй ясно.
Тогава можех още да го сторя,
а днес - уви- за туй е твърде късно...
Сега в какво е моето спасение -
в бутилката от вино ли, в съня ли?
В забравата за време и пространство,
във бягството от тебе ли в смъртта ли?
По дяволите ! Няма да е лесно -
от себе си как мога да избягам?!
Как мога да престана да те искам
и колко още трябва да изстрадам,
за да осъзная че няма да те имам?...