автор: Ramona

Денят започва усмихвайки се и поглеждайки зад гърба на планината.Прави го винаги така защото се чувства защитен от изкушението да се втурва и да прегаря бързо.
Поглежда равнината която е притисната в скута на планинските хребети и сънливо и праща усмивката си изпълнена с любов.
Ширнала се като зелен килим с чудновати шарки ,везани от природата,тя го дарява със спокойствието си което носи..Меланхолия в зелено!
Равнината е като хармонията на музиката която обичам.Равна и плавно преминаваща към склона,пълзяща и стремяща се към върха,там където се събират ветровете.
Колко е вярно,че всеки иска да живее на върха на планината ,но щастието се случва когато я изкачваш...
А на равнината не и е трудно,просто защото стремежът и желанието и се сливат и се превръщат в склонове.Тя дава част от зеленината си,от ведрото си настроение и склоновете се багрят от това, за да поемат пътя към върха.Онзи връх-мечта,който пък се стреми към синьото небе.
Непрекъснатия стремеж...полетът на духа....онзи необятен полет,който ме спохожда съзерцавайки тази симбиоза между вечното и преходното...
Колко малко му трябва на човек за да е щастлив!